Постинг
12.05.2008 08:55 -
БОЖЕНЦИ, ОХ БОЖЕНЦИ
Автор: dhinkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1205 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2009 16:52
Прочетен: 1205 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 15.05.2009 16:52
На сутринта още замаяни, потърсихме облегчение в механата. Снощните герои бяха вече там и с отвращение гледаха водките поръчани за „Опахмелиться”.По Съветски.
- Уха-а! Шуменско. Дай две малки...или направо три!
След такава вечер мозъкът изсъхва и хлопа. Нуждае се от течности.-Казах поучително аз.- То може и с вода, но най-добре е с бира. Получаваш сладостно омекване на колената. Ех, да имаше и шкембе чорба...
Учудващо поетите ме послушаха. Махмурлука ги правеше
кротки. Само че след първата бира започнаха да гледат лъстиво водките. Свидно им беше, бяха платени. Никога не прави това, ако не искаш да запечаташ алкохола за цял ден.
Навън вдишахме свеж балкански въздух, като лимонада. Боженци сутрин. Каква прелест. На мегдана допъпли такси. Какъв късмет!
-Не може! Ние сме по поръчка за поетите.
-Какви ти поети! Те сега са дюшеци, които се търкалят по къщите. Върви да ги събираш до обяд, ако си нямаш друга работа.-Обясняваше Дончо.- На всичкото отгоре ще ти изпоплескат колата- допоклаждах аз.
Сговорчив човек излезе. Потеглихме към Габрово, с непоетични думи за поетите. С примигване на фаровете той спираше поръчаните таксита, обясняваше и те обръщаха колите, като ругаеха поетите и покрай тях всички интелигенти.
Поетите трябвало да чакат вечерния автобус. Но това е
дребната беля. Още замаяни, те разглеждали Боженските къщи. После дошла идеята да направят Боженци столица на поетите и артистите./Нали трябвало някой да ги рецитира/. Капарирали, после купили, после се оскубали за ремонти. На следващото лято, през първия ден, те АХкали, ЦЪкали и ОХкали по боженските къщя и чаршия. На втория ден ЦЪкали и ОХкали на подредбата на домовете с донесените от гурбетчиите домашни потреби от Виена и Венеция. На третия ден само ОХкали пред празния бележник, в които се надявали ако не гениални, то поне талантливи стихове да се появят. „За да пишеш стихове не нужно непременно да живееш в Боженци, а то да живее в сърцето ти!” Брей, че го измислих. Дончо ми се присмя на клишето. Поетите започнали да се питат кой дявол ги довлече в този затънтаняк. „Пенис`е не пенис`е, ке го ядем!” И станали експонати. Копаят градинката, садят картофи и чакат музата с Пегаса.
Днешните туристи ги подминават с неразбиране- т.е. с безразличие. Децата се провикват: „Мамо, мамо, магаре!” Поетите настръхнало чакат някое келешче да се провикне:
„ Тате, тате, ПОЕТ!”
За Боженци не остана време и място. Идете го вижте!
БОЖЕНЦИ, ОХ БОЖЕНЦИ!
Търсене
За този блог
Гласове: 625
