-Хайде да ходим в Боженци-рече Дончо. Скокнах без дори да си допия водката. Бяхме се срещнали в Габрово случайно.      Хванахме следобедния автобус, с предвкусване за весело прекарване със золумите, които ни спохождаха винаги когато се сберехме.                     На връщане  от поредната морска авантюра, Дончо и Джу насред България решили, че точно там им се приженило. „Там ги клюнало пилето”- както казваше баба. В Боженци се очаровали от младата семейна двойка която стопанисвала механата. Нямало нищо по-естествено от това, да ги вземат за кумове. Те ни посрещнаха с весели провиквания и прегръдки, макар да не ги познавах. Настаниха ни в къта за специални гости. Кумата се запретна да меси пърленка, а механджията накълца зарзават, поръси го със сирене, надялка суджук и се тропна се при нас с шише негова ракия /водка не признаваше/. Мохабетът и чашките се лееха леко и гладко. Лукавият ни завидя. Творческата среща на габровски със столични поети имаше за основно мероприятие посещение на поетичното Боженци. В механата нахлу тумба поети, която се  настани на голямата маса горе на пруста. Пред чаша питие те мълчаха тъпо, или шепнешком си обменяха клюки със съседите. От време на време някоя скомросана поетеса се надигаше:               -„Тъ-тъ-ръ-та, ту-ту-ру-та, ти-ти-ри-ти-бъм!” Вяло аплодиране! След малко друга подхваща рефрена. От масата се надигна длъгнест поет и дойде при нас.      -Момчета, ония не се траят! Може ли да остана при Вас?       -Бива, но без поезия!-Отсякох.- Тя разваля веселбата! Веселията се развиваше с пълна пара, а поетите се пулеха и остреха уши- какво толкова смешно? Новият от компанията проявяваше неспокойство. Дръпна ме за пеша и се примоли: -„Моля те, само една строфа, а-а?” Не-е!-инатих се аз!   Примлясва известно време, не издържа и изрева в ухото ми:      -„НЕЗРИМОТО ВЪВ ЗРИМОТО ЗЪЗРЯХ! А-а? Какво ще кажеш?”       -Вън!!!         Хванах го за реверите и се опитвах да го изхвърля. Настъпи суматоха. От поетичната компания се надигна вой: „ Братци, поета бият!” Поети-мъжкарци се спуснаха към нас. Кумът ни избута през задния вход. Шмугнахме се в съседната къща, където трябваше да нощуваме. През прозореца виждах поетите, щъкащи като хлебарки по мегдана: „Къде се скриха бе, тяхната...” Бойният ми дух не издържа. Както после Дончо ми разказа, аз съм завил в тъмната нощ:”Поети-й, вий сте пришки на гърба на народа!” Тази неграмотна простотия разлюти поетите и чухме топуркане по стълбите. Дончо ги посрещна размахвайки бутилка „Плиска”: „А сега наздраве!” Объркани, поетите захапаха джама. Пресушихме бутилката и се простихме с лигави целувки.      БОЖЕНЦИ, АХ БОЖЕНЦИ!