Постинг
16.03.2009 15:15 -
ДЯДО ФОРИ В АМЕРИКА. НАСТАНЯВАНЕ.
-Научихте ли? Христофор Събев е дошъл. При шефа е.
Зарязахме си работата и се скупчихме да надничаме в приемната. Дядо Христофор в компания на трима свещенници седеше срещу шефа и ръкомахаше въртейки неспокойно очи.
При нас го довеял вятъра на промените. Чрез козни и интриги Българската патриаршия лишила Владиката Христофор от енория му. Получил и анонимни заплахи за живота. Един глас свише му вменил нова мисия: да основе в новия свят нова православна църква, която да приюти новите български емигранти-православни християни. Шефът беше близък с леля Ванга и тя уж му пратила хабер, че при него ще дойдат Божи хора, та да ги приеме.
След кратко безжалостно американско тестване, тримата свещенници от свитата бяха настанени при виетнамците да лъскат алуминиеви детайли с шкурки и кечета. Дядо Фори получи хубава квартира, издръжка и свободен режим, за да опише яркия си политически живот. На терасата си той стъкми параклис с няколко хоругви, икона на Дева Мария и синьото знаме на СДС – атрибути от нощните свещни бдения на пл. Александър Батенберг. Към тях прибави и странно съоръжение наречено свещник, което услужливи колеги му сглобиха в билдинга от алуминиеви парчетии.
На дядо Фори му издействаха тапия за нова Българска православна църква. Тя веднага бе пришита в неразделната му папка с разобличения, доказателства, истини, доноси, които за краткост наричаме компромати.
Поързах да го посетя. Американският работохолизъм така ме бе обсебил, че трябваше да се разтоваря за да не изперкам. Високопарно декларирах политическата си съпричастност и потребността ми от християнска духовна храна. Спечелих доверие и благоразположение. Дори бях назован „Брат Димитър”. Голяма грешка!
Като начало притесних дядо Фори с въпроса защо е зарязал миряните в България, когато имат най-голяма нужда от църковен пастир, а е тръгнал да спасява няколко души, които са тук може би подмамени от греха на Мамона. „Дори за спасението на една едничка човешка душа си струва човек да се жертва!”-отговори ми той. Това не ми прозвуча много убедително. „А защо се стресна от заплахите? На времето ти беше безстрашен срещу блюстителите на комунистическия режим?” Дядо Фори ме контрира:„А ти какво правиш тук?” Все едно – А вие защо бесите негрите? „Във всеки човек живее по един авантюрист!” –нагло отвърнах аз. Впери в мен немигащ разбираш поглед. Съсипах го.
Търсене
За този блог
Гласове: 625