Човек и добре да е орисан, го урочасват и в друг се изражда!..                            Каменно правило. Краката ми се подскосиха, когато  зърнах нашарения със сини илюзии      СИН АФИШ ВЕЛИКИЯТ МИСТЕР СЕНКО с главата си под мишница. МИСТЕР СЕНКО реже с трион сандък, в който лежи красавица със
загадъчна усмивка. МИСТЕР СЕНКО във фрак,зализан с брилянтин “а’ла брос”, леко аристократично оплешивяващ. МИСТЕР СЕНКО в ореол от хвърчащи карти. Рапсодия в синьо. Навярно всички американски кинозвезди са му гаджета. Само два сеанса- дневен и вечерен. За ученици и войници - с намаление. Как можех да предполагам, че МИСТЕР СЕНКО се е появил в нашето затънтено село със специална мисия за моето орисване? Пари за билет изпросих от баба. “Пари ще ти дам, ама искам после всичко да ми разкажеш! И да разбереш как ги лъже хората Сенко. Че то, кьораво и сакато започна да лъже за щяло и не щяло.”  Загърбена над раклата, тя измъкна завързаното на три възела пошче. С усилията на изкривените си пръсти и кучешките зъби, тя го отвърза и ми отдели една пара с плешива тура./Пояснение за младите-ликът на Цар Борис III/       СЕАНСА Настаних се на грубо скованата скамейка пред първия ред, сложена за дребосъка,“да събираме гилзите”.      Със затаен дъх следях всяко движение при изпълнение на номерата. Въпреки уверенията на Мистер Сенко, че ”Няма лъжа, няма измама! Всичко е илюзия, ловкост на ръцете и заблуда на очите!”, ги приемах за вълшебства. От бастуни цъфваха най-свежи изкуствени цветя, разноцветни газови пошчета сами се завързваха, гълъби изхвъркваха от нищото, умирах от смях с един съученик-пикльо, на който му източваше лимонада през фунийка от ухото, от корема, от носа, от задника и предника... Какъвто съм си критикар, не всичко приемах с възторг. Това че  вадеше една след друга десетина запалени цигари от устата, после от местата от които преди малко точеше лимонада не ми се виждаше много редно. Лош пример за подрастващите, а и никой агент нямаше да му сключи “Застраховка живот”. Не ми хареса и дъвченето на бръснарски ножчета, които после измъкваше от устата си нанизани на канап. Всеки подражаващ опит е опасен за Вашето здраве. Изведнъж сеансът получи неочаквано, фатално за мен развитие.Той завърза очарователната си асистентка, натика я в сандък, който намушка със саби. Сега се омилостиви и я остави да се съвземе от стреса. За следващия номер - вдигане на човек във въздуха поиска за асистент доброволец от публиката. Пронизващият му поглед критично оглеждаше салона и се прикова върху МЕН. Тогава наивно си помислих, че ме е избрал, защото вместо        УЧКУР ГАЩИ, носех ГАЩИ-ПАНТАЛОНИ.       Учкур гащите на моите съселянчета, имаха проста кройка: Два кюнеца от домашно тъкано платно, съединени в горния край в по-голям отвор. Към глезените крачолите можеха да се притягат с нанизани пуворки, а горе- към корема, с по-голяма връв. Придържаха се от презило, преметнато през рамо. Шиеха се от старците, които не ставаха вече за кърска работа.      За разлика от другите селянчета, аз носех “гащи-панталони”. Майка периодично носеше някой стар бащин панталон на селския шивач с фамозната фирмена табела: “Моден дамски крояч- Русан”. Всъщност, той не бе ушил нито една рокля. Моралът на селото не позволяваше. Не помогна и пуснатия от самия него слух, че е педераст. На мен ми шиеше къси гащета, обидно, само от единия крачол, а на батко- панталони, от цялата останала част.      Майка изискваше панталонките ми да са с крачоли поне до коленете,“защото сега раста бързо”, та да не ми омалеят. Те никога не ми омаляваха. Далеч преди да израстна и два милиметра успявах да ги съдера. Затова пък изглеждах смешно. Това беше през фаталния 7 годишен период, така че развих трайно два комплеска: за малоценност и за бавнорастящ. Лепнаха ми и прякора “градското селянче”. Хубавото беше, че имаха огромни джобове, които чичо Русан ми пришиваше по специална наша договорка: Разказвах му какво съм видял в женската баня, където майка ме водеше до едно време. Още тогава усетих, че това любопитство е нездраво и го приех лично обидно. Лично обидно приех и това, че на батковите панталони зашиха джобовете. Една интелигентка-клюкарка уведомила майка ми, че види ли някое момиче, батко си бърка в джобовете и вероятно си дърпа пишката. През тези години, батко ми беше кумира и аз приех болезнено такова издевателство. Тогава развих и първите си сексуални комплекси. Още твърде малък, започнах да придобивам житейска мъдрост: “От стари гащи само мръсни работи и комплекси можеш да извадиш!”