В залата бях посрещнат от хитрата, закачлива усмивка 
на техническата сътрудничка. Джуркаше нещо в голяма чаша и едва издържаше да я попитам с какво се занимава. „Нес кафе- изчурулика тя- правя го специално- с каймак.” Поднесе ми чаша покрита със светлокафеникава пяна. Отпих от него, но вместо да ахна, хлъцнах. Подозренията ми се оправдаха: и вкуса и аромата бяха на маджун. Знаете ли какво е маджун? Сиромашки мед – тъмнокафяв петмез, сварен от захарно цвекло и ароматизиран с индрише. През военните години ми го даваха за закуска, полян върху филия хляб. Получавах ситост и лепкавост по пръстите, но в никой случай не и вкусност.    Както разбирате, нямам добро мнение за продукта „Нес кафе”. То се прави от некачествени кафета, които не стават за директна консумация, на които извличат  екстракта. Единствено в СССР „Кофе расстворимьiй” се правеше по Госстандарт, определящ  еди колко си % Хондурасский коффе I-вьiй сорт, % Коффе Аравййское вьiсший сорт т.н. Това беше най-хубавото нес кафе в целия свят, но по тази причина Съветският съюз банкрутира.    Нес кафето и техническата сътрудничка са удобни, защото винаги са под ръка, но с течение на времето те показват  истинската си същност.
   Кафето освен че се разтваря във вода или мляко, се намърдва в напитки като капучино, айс кафе, ирландско кафе, влиза  в мусове и всякакви измишльотини. Не знам как господин НЕС се е добрал до съотношението на кафе, мляко и захар, каквото АЗ харесвам и сега го предлага на целия свят, като налага МОЯ вкус с продукта НЕС- ТРИ В ЕДНО!Ами ако взема да променя вкуса си?    Сътрудничката пък, не се задоволява  да  помага в творческия процес, но интимно  осигурява уюута, пази те от бивши „добри” приятели /които само пият/ и ти  дава почти заповедно житейски съвети. Апогеят на отношенията стига до пришиване на разхлабеното ми копче.    Истински възневидях нес кафето след една бурна нощна веселба в крайградска вила. В разгара на купона открих в кухнята чаша кафе. Без много да му мисля го изпих на малки глътки, заедно с коняк на по-големи глътки. След като щръклях цяла нощ, сутринта се намерих смотан под един диван. Сърцето ми блъскаше и искаше да изкочи, сто тупана думкаха  в главата ми, в ушите ми сто звънци ехтяха и чат-пат чинели. „Тези звънци в ушите ми ли  са или от поляната?”- Били от поляната.-„ МЛЯКО! Издойте проклетата крава”! Оказа се че е кон. Не ми беше ден. Чашата кафе която съм изпил била половин кутийка нес кафе, което техническата сътрудничка разтворила в чаша вода, с цел после да го разрежда.    Това преля чашата. Задействах подлия си план. Бях забелязал лъстивия поглед на директора към нейната особа. Предложих му тя да направи специалното кафе с каймак за съвещанието с чуждестранна делегация. Още няколко акции и сътрудничката стана секретарка. Не страдах нито от ревност, нито от скрупули. Не ги обичах соцдиректорите, а всички вицове за секретарки бяха тъпи. Всичко вървеше по правилата: секретарката се разграничи от мен, като ми заговори на Ви, а директора не се успокои, докато не ми друсна  наказание за измислено провинение.    Ще речете че това не е кафе-свалка а анти-свалка или контра-свалка. Ами да! Не ми харесват  нес-кафе и жени, ТРИ В ЕДНО!        

:)