Сизиф от гръцката митология е известен със странното си занимание: Той изтиква огромен камък по стръмен склон.Щом стигне до горе, камъкът се срива, Сизиф слиза и го подхваща отново.И така- безкрай. Защо боговете са го наказали с този изнурителен и безсмислен труд?       Сизиф бил много умен и хитър човек. Благодарение на тези си качества, а навярно и още други, той натрупал огромни богатства. Но един ден, необяснимо защо, той зарязал всичко и се отдал на веселби и гуляи. Това възмутило Олимпийците. Как така ще зареже бизнеса и ще започне да им подражава? Зевс се разпоредил да бъде отведен в подземното царство и да бъде окован. За всеки случай.       Сизиф наредил на жена си да не прави рушвето- приношения, защото щял да се измъкне. И не стига че го сторил, ами за майтап оковал пазача си със своите вериги. Казват, че е единственият човек, успял да се върне от оня свят. И какво мислите направил? Покаял се и започнал нов живот? Нищо подобно! Просто се върнал при компанията и продължил гуляя, все едно че излязъл за малко, по малка нужда.       Това вече е прекалено, разлютили се боговете и го подредили да тика камъка.       Недоумявам защо чешит като Сизиф е приел безропотно тази нерадостна участ. Консултирах се с жена си. При сложни казуси винаги я питам. “Ами боговете му взели ума, за да не ги мота и да не задава идиотски въпроси!”- сряза ме тя. Хубава работа! Върви като отговор, ако питах за поведението, а не за причината. Дори и по нашите не кой-знае какви закони, човек без ум не подлежи на наказание.       Камю също го е измъчвал този въпрос. В блестящото си литературно-философско есе той се опитва да обясни поведението му: “По този начин той показвал и доказвал силата и несломимостта на човешкия дух, който се извисява по-високо дори от боговете.” Много важно! Трудно си представям Сизиф да робува на тъпата максима: “Бадева работи, бадева не стой!”       Не се задоволих от тези обяснения и си измислих разгатка:       Когато Сизиф изтика камъка горе, на простите хора и на боговете им се струва, че той се срива обратно. Всъщност камъкът си остава на мястото, а Сизиф с гръм и трясък се “трансплантира” на по-висока кота. За да се изкачи още по-високо обаче, той трябва да слезе и да избута камъка до завладяния рубеж. Така, нагоре-надолу, еволюция-революция, кога научно-техническа, кога кървава, та до ден днешен. Тук му е мястото да изтърся, че ”Количествените натрупвания водят до качествени промени.” Той умело използва натрупаните познания: отначало подпирачки, макари, лебедки, после кранове, хеликоптери и роботи. Днес няма да го видим да се поти под камъка, а забил очи в монитора, да създава нов софтуер.      Какво си мисли Сизиф за хората не знам, пък и дали има време за това, но те го любопитстват. Група кибици му подвикват ободряващото:”Давай давай, оп-пааа!” Държавниците го наградиха със значката “За принос в техническия прогрес”. По-умните,/т.е. почти всички/ му намират кусури и дават съвети- безплатни, но затова пък, безотговорни. Ретроградните мрачно мърморят: “Казват хората-камъкът да си тежи на мястото! Какво му беше там долу? А сега го дали на някакъв налудничав, недолюбван и наказан от боговете да го таралянка насам-натам.” Други предлагат нов подход: Камъкът да се разбие и да се приватизира. Всеки да си вземе парчето и да си го влачи, където си иска. Икономическите разбиращите остро възразяват. Това било в противоречие с фискалната политика. Най-важна е макроструктурата, а малките камъчета са предназначени само да обръщат колата. Група тарикати се опитват да откъртят по-лъскави парчета от камъка. Някой успяват, други загиват. Най безсрамните лепят по него предизборни плакати и реклами. По-практичните отмъкнаха старите опинци на Сизиф и ги разиграха на търг. Появи се и Лъже Сизиф, който подмяташе един огромен стиропор. Не го заклеймиха, а го вписаха в рекордите на Гинес. Смахнати идеолози, философи и служители на култа отправят горещи молби към боговете, да го дарят със здраве и сили, а за отплата обещават лично да го принесат в жертва. Злите езици от “Досиетата Х” и “Те вече са тук!” шушукат, че Сизиф вече успял да се свърже чрез Интернет с някой треторазрядни Богове.       Разбира се, всичко това е съпроводено с шоу. Духовно надарените създават всевъзможни творения: Оди, Оратории, Екшъни, Скулптури, и най вече чалги, Поп-Фолк парчета с общия рефрен “Сизиф-Масив,ти наш си Кур-актив!”       Аз само се моля, в развихрилата се вакханалия или шашнат от новите компютърни технологии, Сизиф да не вземе да лудне и да бастиса камъка, че язък за труда.      Безкраен е пътя на човешкото познание. Но представяте ли си Охридското езеро да се подкваси, а Сизиф с камъка да достигне до върха на Олимп?      Тогава ще стане, каквото има да става!